Милко Бобоцов  


Милко Бобоцов е от онези български шахматисти, които през петдесетте години проправяха пътя на българския шахмат на международното поле. Неговият талант разцъфтя в онези години, когато шахматната теория се развиваше, когато всеки шахматист сам трябваше да търси и открива силните продължения, да изгражда своя дебютен репертоар. Това беше времето, когато успяваха най-упоритите, най-трудолюбивите, най-талантливите. Милко Бобоцов бе един от тях. Той е първият български гросмайстор. Роден е на 30 септември 1931 година в село Дряново, Асеновградско. Юношеските му години преминават в Пловдив, където научава и правилата на шахматната игра. Макар и да не е кореняк пловдивчанин, Милко Бобоцов е издънка на пловдивската шахматна школа, дала цяла плеяда именити български шахматисти.

Благодарение на голямата му любов към черно-белите квадрати и изключителното трудолюбие, той бързо овладява тайните на древната игра и тя става негова съдба. Милко Бобоцов игра в 20 турнира за републиканско първенство. Дебютира през 1949 г., когато постига 8 1/2 т. (+5=7-5) от 17 партии, с които заема 8-мо място. През 1951 г. двадесетгодишният младеж разделя 1-3 място заедно с Ал. Цветков и Н. Минев. В допълнителния мач за титлата остава втори, но за всички става ясно, че родният шахмат вече има един голям талант, един всеотдаен боец.

Най-високия си резултат Милко Бобоцов постига през 1958 година, когато след 10 победи и 7 ремита зае първото място и стана републикански първенец.

Не успя да повтори този свой успех. Само веднъж през 1966 г. раздели първото място с Н. Пъдевски, но впоследствие загуби допълнителния мач за титлата. В богатата му спортна колекция освен златния медал има още 4 сребърни и 5 бронзови медали. Изиграл е 282 партии, от които е спечелил 124, 110 е завършил наравно и е загубил само 48. Няма друг български шахматист, който да е постигнал повече победи, отколкото ремита в републиканските първенства. Само този факт е достатъчен, за да потвърди голямата всеотдайност, упоритост и борбеност на Милко Бобоцов. В неговото творчество няма "гросмайсторски ремита". Той се бори докрай, докато позицията дава шансове за това.

Имах възможност няколко години да работя заедно с гросмайстор Милко Бобоцов. Впечатлен съм от разсъжденията му преди да направи ход. Той не местеше механично фигурите. Той следваше своята шахматна логика. Търсеше най-силните продължения. Работеше в истинския смисъл на думата над шахматната дъска.

Съществено място в развитието и утвърждаването на Милко Бобоцов и най-вече за натрупването на международен опит изиграха световните студентски първенства. Участвал в 4 от тях, изиграл е 35 партии, от които е спечелил 25 точки за българския отбор. Особено ценен е неговият принос на V-то първенство, домакин на което бе България. На първа дъска Милко постига 6 1/2 (+5=3-1) от 9 партии, а нашите студенти спечелиха сребърните медали, непосредствено след съветските, водени от "вълшебника от Рига", незабравимия Михаил Тал.

В продължение на 20 години Милко Бобоцов бе основен състезател на националния отбор. Участвал е в 8 Олимпиади, като в 4 от тях е играл на първа дъска. Изиграл е 125 партии, от които е спечелил 43, 65 е завършил наравно и е загубил 17. За България е завоювал 75 1/2 т. Особено висок бе резултатът му на Олимпиадата през 1960 г. в Лайпциг (+7 =6 -2), където покри гросмайсторската норма. С най-високото шахматно звание е утвърден през 1961 г. Милко Бобоцов предвождаше националния ни отбор и на Олимпиадата в Лугано през 1968 г., където българските шахматисти постигнаха най-големия си успех - спечелването на бронзовите медали. Неговият принос е съществен - 11 т. (+6 = 10 -1) от 17 партии.

Заслужил майстор на спорта.

Победител е в редица големи гросмайсторски турнири: Варна (1957) - 1-2 място; Печ (1964) - Мемориал "Асталош" - 1-2 място; Сараево (1971) - 1-2 място; Прокупле (1972) - 1-2 място и др. Най-големият му успех е на супергросмайсторския турнир в Москва през 1967 г., където раздели 2-5 място след Щейн, за едно с Гипслис и бившите световни шампиони М. Тал и В. Смислов, пред Т. Петросян, Б. Спаски, П. Керес, Д. Бронщайн и др. В този турнир Милко Бобоцов не загуби нито една партия.

След Олимпиадата в Скопие (1972), където Милко Бобоцов бе подложен на изключително тежко психологическо и нервно натоварване [игра 19 партии на първа дъска и спечели 11 1/2 т. (+5=13-1)], заболя тежко и бе принуден да прекрати състезателната си дейност. Но Милко не можеше и не остана встрани от шахмата. В продължение на 18 години работи като съюзен треньор към Българската федерация по шахмат. Под неговата грижа израснаха цяла плеяда млади състезатели, които през 90-те години станаха гръбнакът на националните ни отбори.

Милко Бобоцов е шахматист с класически позиционен стил на игра, в който личат много от идеите на Щайниц и Капабланка.