Почина 
КРЪСТЮ ДИМИТРОВ


Кръстю Димитров е роден на 6 февруари 1916 г. в Търговище. Баща му бил дребен общински чиновник. С шахматната игра се запознава твърде късно, чак през 1934 г. Помага му белогвардееца Бутенко. От него Кръстю научава много - не само правилата на играта, но и започва да прониква в тайните й, да разкрива красотата на шахмата, която го запленява за цял живот. Попаднал веднъж в нейния плен, той й се отдава изцяло - следи шахматните рубрики в списание "Нива" и вестник "Мир", а когато в ръцете му попада издаваното в Париж списание "Последни новости" на Зноско-Боровски, той вече окончателно прави своя избор и шахматът става негово хоби, негово любимо развлечение. В тези години Кръстю Димитров едва ли е мечтал да стане световно известен шахматист - за това никога нищо не споделя, но едно е ясно, че решава да стане силен играч.
През 1938 г., след уволнението от казармата Кръстю Димитров идва в София да търси препитание. Но това съвсем не е лесно. Редовна работа успява да намери едва след две години - в университетската печатница, като печатар-словослагател. През тези години Кръстю Димитров прекарва вечерите си, когато не е ангажиран в печатницата, в кафене "Арда" - едно от средищата на софийските шахматисти. Общуването с най-добрите от тях му позволява да се усъвършенства и израства като силен практик. Особено ползотворно се отразява дружбата му с Ю. Бендерев и Ем. Карастойчев - негови връстници, безрезервно влюбени в шахмата. Те оказват много силно влияние върху развитието и оформянето му като шахматист.
В официални състезания се включва през 1939 г. в първенството на "шахклуб 33" където заема 7 - 9 място. През следващите години силата му расте. За това допринася и сериозното занимание с изучаването на шахматната теория. А когато през 1942 г. в ръцете му попада "Моята система" на А. Нимцович, бързо се усъвършенства.
През същата тази 1942 г. Кръстю Димитров става победител в първенството на Софийския шахматен клуб, а в III-ия турнир в памет на Г. Гешев, разделя 1 - 3 място. Само няколко месеца по-късно дебютира в Държавното първенство, класирайки се на 5-то място с един много добър резултат за дебютант - 8 т. (+7=2-5) от 14 възможни. През 1943 г. отново е сред финалистите, но резултатът му е незадоволителен. Кр. Димитров разбира, че само талант не е достатъчен за постигането на високи резултати, нужна е системна и целенасочена подготовка. Но затова са нужни условия. А след тежката и изнурителна работа в печатницата много често умората взема връх... Но младежът не се отчайва. Продължава упорито да изучава шахматната теория. "Библиотеката" му започва да се обогатява. И през следващите години рязко подобрява играта си. Това проличава още на първото следвоенно първенство през 1945 г. където в крайното класиране заема 4-то място (от 23 участници) непосредствено след победителите С. Глиголич и нашите А. Цветков и Андр. Малчев, които впоследствие играят мач за определяне на шампиона.
В този турнир Кръстю Димитров спечели няколко много хубави партии - срещу Милич (Юг), К. Писков и Ем. Карастойчев. Но загуби от своя приятел Ю. Бендерев. Тази загуба му попречи да бъде сред първите българи.
Добро е представянето му и през 1946 г. Независимо че остава 7-ми в крайното класиране той постига най-добър резултат срещу първите 6 - 4 т. от 5 партии. Това беше Кръстю Димитров - убиец на шампионите и милостив към аутсайдерите. А това съвсем не бе добре за постигане на трайни и стабилни резултати, за покоряване на шахматните върхове.
През тези години, в които Кр. Димитров е вече утвърден състезател, той не свързва изцяло живота си с шахмата. За него той е хоби, средство за запълване на свободното време, за демонстриране на възможностите му.
1949 г. е върхова в спортната му кариера. Той става Републикански шампион с един превъзходен резултат 13 1/2 т. (+12=3-2) от 17 партии, като изпреварва втория с цели 2 точки. До този момент никой от печелилите шампионската титла не е бил толкова убедителен. За голямото му превъзходство над останалите говори още един факт - той побеждава безапелационно следващите четирима в класирането - П. Иванов, К. Писков, Ат. Коларов и Вес. Попов.
И за най-големите скептици вече е ясно, че Кръстю Димитров е голям шахматен талант. Но... по-нататъшното му развитие е прекъснато неочаквано. През 1950 г. в София се играе двустранна среща с Румъния. По това време шахматните изяви от този род не бяха много. Затова всяка се използваше за проверка на възможностите на българските шахматисти и за пропагандиране на шахмата. Кр. Димитров, като републикански шампион трябваше да предвожда българския отбор. Но... не го освобождават от работа и вместо да седне зад шахматното табло, превива гръб в печатницата. Набира текстовете на играните от неговите съотборници и евентуални съперници партии. Сърцето му се къса от мъка. Само който е попадал в неговото положение може да го разбере. Кр. Димитров не може да помогне с нищо, а отборът на България губи мача. Това отеква болезнено не само в сърцата на любителите на шахмата у нас, но най-вече у ръководителите. Търсят се причините за загубата и стигат до извода, че главен виновник за нея е... Кръстю Димитров. И той е наказан с лишаване от състезателни права за три години! Абсурдът е пълен! Но Кръстю Димитров, който винаги се е отличавал с изключителна скромност не се опитва да обжалва наказанието. Знае, че щом така са решили "отгоре", така ще бъде. Затваря се в себе си, отдава се изцяло на работата и семейството, а вечер продължава да посещава шахматния клуб, да се среща със своите приятели, да играе леки партии. Това никой не може да му отнеме.
Кръстю Димитров няма възможност да защитава титлата си. А когато след три години през 1953 отново е сред финалистите играта му вече не е същата, загубила е предишния си блясък. Старае се много, но мисълта работи бавно. Грешките не са малко. Налице са и пропуски в дебютната подготовка. В резултат на всичко това - десето място.
През 1960 година след шестгодишно прекъсване той отново играе на финала. Представянето му е слабо - заема 15-то място, с 7 1/2 от 19 възможни. Но в отделни партии отново демонстрира непоколебимата си воля за победа. Макар и почти в дъното на таблицата той постига най-добър резултат срещу първите четирима в крайното класиране (Здр. Милев, М. Бобоцов, Ол. Нейкирх и Ат. Коларов) - 2 1/2 (+2=1-1).
И при следващото си участие през 1961 г., където остава последен - 18-ти, той единствен успява да победи републиканския шампион Здр. Милев. Този резултат го разколебава, или по-точно Кръстю Димитров разбира с болка, че най-силните му години в шахмата са отлетели безвъзвратно.

Резултати на Кръстю Димитров в републиканските индивидуални първенства
година + = - точки място
 
1942 7 2 5 8 5 -  6
1943 2 4 8 4 13
1945 10 6 5 13 4
1946 8 5 4 10 1/2 6-8
1947 7 6 4 10 7-9
1948 5 6 6 8 11
1949 12 3 2 13 1/2 1
1953 6 5 6 8 1/2 9-10
1954 4 4 11 6 16-18
1960 3 9 7 7 1/2 15-17
1961 3 3 11 4 1/2 18
1968 2 5 12 4 1/2 19
1969 1 9 9 5 1/2 18
Всичко : 70 67 90 103 1/2

Участвал е в 13 финала за републиканско първенство, в които е изиграл 227 партии. От тях е спечелил 70, 67 е завършил наравно и е загубил 90. Прави впечатление, че резултатите му рязко спадат през последните години.
Кръстю Димитров не е участвал в олимпиади и международни турнири. Играл е само в няколко двустранни срещи. Но бе един от постоянните участници в откритите турнири в страната. Десетки са изявите му на фестивалите в Приморско, Тетевен, Перник, София, Търговище, Варна, Пловдив... Годините не му пречеха. До последния си дъх сядаше с удоволствие зад шахматната дъска. Радваше се на срещите със старите приятели, но особено много на добрите изяви на младите шахматисти.
През последните години бе член на ШК "Хемус" - София.
Кръстю Димитров не получи признание приживе. Чак през 1976 г. Бюрото на БФ по шахмат го удостои със званието Майстор на спорта след като за пореден път преизпълни нормативите.
Кръстю Димитров почина на 30 юни 1999 година.

Следват три партии на бай Кръстю:

[Event "14 Републиканско първенство"]
[Date "София, 1960"]
[White "Кръстю Димитров"]
[Black "Милко Бобоцов"]
[Result "1-0"]
[ECO "A69"]

1. d4 Nf6 2. c4 c5 3. d5 e6 4. Nc3 exd5 5. cxd5 d6 6. e4 g6 7. Be2 Bg7 8. Nf3
O-O 9. O-O Re8 10. Nd2 Na6 11. f4 Rb8 12. Rb1 !?

12... Nc7 (12... c4 !?; 12... Bd7 !?) 13. b4 cxb4 14. Rxb4 14... Ng4 ? (14... b6 !?; 14... b5 !?
15.Nxb5 Na6 16. Rb1 Nxe4 17. Nxe4 Rxe4 18. Ba3 +=) 15. Ndb1 !+/- Nf6 16. a4! a5
(16... b6 !?) 17. Rc4 ! b6 ?! (с идея 17...Na6) 18. Ba3 Ba6 (18... Bb7 !?) 19. Rc6 Bxe2
(19... Bf8 20. Bxa6 Nxa6 21. e5 +/-) 20. Qxe2 Bf8 21. Qc4 Rb7 22. Nd2 Ng4 23. Qe2
(23. Qd3 !?) 23... f5 24. Nc4 Qd7 25. Nxb6 Qg7 26. e5 +- dxe5 27. Bxf8 Qxf8 28. d6 Na8
29. Nxa8 Rxa8 30. h3 Nh6 31.fxe5 Nf7 32. Nd5 Rab8 33. e6 Ng5 34. Qe5 (34. e7 Qf7
35. d7 Rxd7 36. Nf6+ Kh8 37. Nxd7 +-) 34... Ne4 35. e7 (35. d7 +-) 35... Qe8 36. Qxe4 fxe4
37. Nf6+ Kg7 38. Nxe8+ Rxe8 39. Rc7 Rxc7 40. dxc7 e3 41. Rc1 e2 42. Re1 1-0

[Event "1/2 финал"]
[Date "София, 1953"]
[White "Здравко Кадрев"]
[Black "Кръстю Димитров"]
[Result "0-1"]
[ECO "D12"]

1. Nf3 d5 2. d4 Nf6 3. c4 c6 4. e3 Bf5 5. Nc3 e6 6. Ne5 Nbd7 7. cxd5 exd5 8.
Bd3 Bxd3 9. Qxd3 Bd6 10. f4 ?

10... Bb4 11. O-O O-O 12. Bd2 Bxc3 13. bxc3 Ne4 14. Rab1 Nb6 15. Bc1 f6
16. Nf3 Re8 17. Rb2 Qd7 18. Re2 Nc4 19. Nd2 b5 20. Nxc4 bxc4 21. Qc2 f5
22. Ba3 Re6 23. Rb1 Rae8 24. Bc1 Qf7 25. g3 ? 25... Qh5 26.Rg2 Qf3
27. Rb7 R6e7 28. Rb2 h5 29. a4 Re6 30. Rb7 Rg6 31. Rxa7 Rb8 32. Re7 Rb1
33. Re8+ Kh7 34. Re5 Qxe3+ 0-1

[Event "Мемориал Ю. Бендерев"]
[Date "Перник, 1987"]
[White "Васил Тричков"]
[Black " Кръстю Димитров "]
[Result "0-1"]
[ECO "B34"]

1. e4 c5 2. Nf3 Nc6 3. d4 cxd4 4. Nxd4 g6 5. Nc3 Bg7 6. Nde2 !? d6 7. h3 Bd7 !?
8. Be3 Nf6 9. Qd2 Rc8 10. Rd1 ?! O-O 11. b3 ?! Qa5 !-/+
12. g3 b5 13. Bg2 b4 14. Nd5 Nxd5 15. exd5 Bc3 16. Nxc3 bxc3 17. Qc1 Nb4!
18. a3 Qxa3 !-+ 19. Be4 Qa6 20. Bd4 f5 21. Bd3 Bb5 22. Bxb5 Qxb5 23.h4 f4
24. gxf4 Nxd5 25. Be3 Rf5 26. h5 g5 27. Rg1 Rcf8 28. Rxg5+ Rxg5 29. fxg5
Rf3 30. Rd3 Rh3 31. Ke2 Nxe3 32. g6 Qxh5+ 0-1